„Мазнинната адаптация” означава метаболитна гъвкавост
Ако сте мазнино-адаптиране ще можете да се справяте както с въглехидратите, така и с мазнините
Когато описваме човек, който успешно е преминал трансформацията към натуралния начин на ядене, то може да използваме определенията „мазнинно-адаптиран” или „мазнинно-изгарящ звяр”. Но какво всъщност означава да си „мазнинно-адаптиран”? Как може да разберете дали сте „мазнинно-адаптиран” или все още основния ви начин за добавяне на енергия е, горейки захари? Мазнинно-адаптираното е нормалното и предпочитано метаболитно състояние за човешкия организъм. Това не е нещо специално – ние сме устроени да сме такива. Точно затова имаме и всички тези мазнини в телата си. Оказва се, че те са доста надежден източник на енергия.
Но, за да разберем какво означава да си нормален, е полезно първо да разгледаме какво означава да сме анормални. Това означава първо да разберем какво означава човек да е захарно-зависим. Хората, които горят захари, не могат имат ефективен достъп до складираните мазнини, за да си произведат енергия. Това означава, че скелетните им мускули не могат да окисляват мазнините. Не звучи толкова лошо, нали? Все пак, организмът винаги може да изгаря и глюкоза, за да си произведе енергия. Да, но това може да стане само, ако се разхождате постоянно със система, която да ви влива глюкоза интервенозно.
Какво се случва с един захарно-зависим човек, който изкара два, три или четири часа без храна, или още по-лошо – ако пропусне едно цяло ядене (и я няма онази мистична система, която да му вкарва венозно глюкоза)
Ами, този човек стига до онова състояние, което по нашите ширини наричаме „гладен като вълк”
Мастната тъкан на този човек освобождава куп мастни киселини 4-6 часа след ядене. За мастната тъкан е важно мускулите ви да могат да бъдат оксидирани. Все пак, ние сме еволюирали, разчитайки на бета-окислението на мазнините, за да ни доставят по-голямата част от нужната ни енергия. Но захарно-зависимият човек не може да гори мазнините и когато кръвната захар се изразходи (което става много бързо), гладът ни пришпорва да ядем отново и отново, най-често, посягайки към поредната опаковка чипс.
Организмът не може да обработи мазнините, които са „отделени” за енергия. В резултат на това, повече хранителни мазнини биват складирани, вместо да бъдат изгорени. Това, естествено, рефлектира и в натрупването на телесни мазнини. Ниското съотношение на мазнини към окислението на въглехидрати е знак за бъдещо затлъстяване.
Човекът, добавящ си енергия предимно от захари, зависи от един вечно краткотраен източник. Глюкозата е добър и бърз източник на енергия, но тя не може да се съхранява в човешкия организъм (освен ако не броим сладките изкушения, които криете в джобовете и чантата си). Дори и 70-килограмов човек, който е с 12% телесни мазнини, все пак има едни почти 9 килограма мазнини, които могат да се използват за окисление и производство на енергия. Ако погледнем обаче колко глюкоза можем да съхраним във формата на глюкоген, то ще останете учудени, че това са едва около 500 грама (и то те зависят от големината на черния ви дроб и процента мускулна маса).
Докато тренира, захарно-зависимият ще изгори запасите от глюкоген още по-бързо. В зависимост от тренировките, горенето на глюкоген може да е напълно желателно, но все пък той е ценен за организма и не трябва да се „харчи” безразборно. Ако сте в състояние да се „заредите” с енергия чрез мазнините, това ще ви снабди и спести повече от „ракетното гориво” – глюкоген. Така, ще можете да го използвате за по-интензивни тренировки и дейности, като бягане, катерене и вдигане на тежести. Захарно-зависимите хора обаче горят глюкогена за действия, които, по принцип, мазнините могат да „захранят”.
Да сте мазнинно-адаптиран е долу-горе точно обратното на всичко, което изброихме по-горе
„Мазнинно-изгарящият звяр” може ефективно за изгаря запасите от мазнини, за да си добавя енергия.
Ако можете да пропуснете едно ядене и сте в състояние да изкарате няколко часа без да прегладнеете като вълк, изнервяйки се и отчаяно желаейки някакви въглехидрати, то вие най-вероятно сте мазнинно-адаптиран.
Мазнинно-изгарящият звяр може ефективно да оксидира мазнините, за да си добавя енергия. Ако сте „адаптиран” окисляването на мазнините след ядене ще бъде увеличено, което пък от своя страна ще доведе до съхраняването на по-малко хранителни мазнини в мастната тъкан.
Вие ще имате достъп до много повече енергия, дори и да постите. Гените, свързани с липидния метаболизъм, ще бъдат повишени при скелетните ви мускули.
Вие ще можете да разчитате на енергията от мазнините, докато тренирате, което ще ви позволи да запазите глюкогена за моментите, в които наистина ще имате нужда от него. Ако един спортист е в състояние на мобилизира и оксидира съхранените мазнини по време на тренировка, това би довело до по-малката му зависимост от глюкоген. Това е така нареченият „тренирай малко, постигай много” ефект. Той може да подобри упражненията си, да запази глюкогена за истински интензивните сегменти от тренировката и най-вече – да помогне в горенето на повече телесни мазнини. Ако можете да изкарате една тренировка без да трябва да зареждате тялото си с въглехидрати, вие най-вероятно сте мазнинно-адаптирани.
Освен това, вие ще можете да изгаряте глюкозата само, когато ви е нужна, докато това определено не важи за захарно-зависимите.
Най-просто казано „мазнинната адаптация” означава метаболитна гъвкавост
Това означава, че ще можете да се справяте както с въглехидратите, така и с мазнините. Вие ще сте в състояние да изразходвате запасите от глюкоген чрез интензивна тренировка, да се заредите отново, да изгаряте каквито и хранителни мазнини да са складирани в тялото ви и лесно да оксидирте мазнините, когато имате нужда от тях. Ако сме по-точни, вие ще сте в състояние да ядете храни с високо съдържание на въглехидрати, без това да пречи на метаболизма ви. Веднъж „програмирани” вие ще можете безпроблемно да превключвате между различните „горива” (глюкоген и мазнини).
За съжаление няма домашен тест, с който можете да проверите дали сте мазнинно-адаптиран. Можете да пробвате да тествате респираторния си коефициент, което всъщност е съотношението на въглеродния двуокис, който произвеждате, и кислорода, който консумирате.
Респираторния коефициент, който е по-голям от 1, означава, че си добавяте енергията изцяло, изгаряйки глюкозата. Коефициент от 0.7 сочи за пълно изгаряне на мазнините. А коефициент около 0.8 означава, че вие се справяте добре с баланса, но колкото повече се приближавате към единицата, толкова повече се приближавате и към групата на захарно-зависимите.
Затлъстелите хора, диабетиците и тези, които обичат да си похапват нощем, имат високи респираторни коефициенти
Какво е общото между всички тези групи? Всички страдат от постоянен глад, нарушено бета-окисление на мазнините, увеличено желание и консумиране на въглехидрати – всичките отличителни белези на захарно-зависимите.
Друг начин, с който можехте да разберете метаболизма си, е, ако можехте да наблюдавате ефективността на митохондриите си, включително и на отпадъчните продукти, произведени от синтеза на аденозин трифосфат. Може би, ако имахте много, ама много мощен микроскоп щяхте да успеете, но дори и да можехте, трябва да знаете какво търсите.
Така, че няма домашен тест, няма и лабораторен такъв, който да ви изведе с процентно съотношение дали сте захарно-зависим или не. Най-ефективният начин да се „диагностицирате” е като си зададете няколко прости въпроса:
Можете ли да изкарате три часа без да ядете? Пропускането на едно ядене не ви води до раздразнение и мъчение за тялото ви?
Енергията ви е с еднаква честота ли е през целия ден? Подремванията през деня за вас са по-скоро приятни занимания, отколкото необходимост, за да си възвърнете силите?
Можете ли да тренирате без да си добавяте допълнително въглехидрати?
Не страдате от главоболия?
Ако отговорите на горните въпроси с „да”, то най-вероятно вие сте мазнинно-адаптиран. Добре дошли в нормалния човешки метаболизъм!
И леко уточнение за кетозата:
Да сте мазнинно-адаптиран не означава кетоза. Мазнинното адаптиране се характеризира с това, че вие можете да горите както мазнини директно с бета-оксидиране, така и глюкоза с гликолиза. Кетозата и кетонната диета се характеризират с използването на кетонни тела от тъканите, които, по принцип, използват глюкоза. Кетонната диета „казва” на тялото ви, че то не разполага с никакви, или почти никакви, запаси от глюкоза. Резултатът? Нарушен глюкозен тореланс и физиологична инсулинова резистентност, което звучи много лошо, но е нужно, ако искаме да запазим и малкото глюкоза, която е останала, за да може да бъде използвана от мозъка.
Казвам се Ивелина Димитрова. Имам медицинско образование и частна практика.
От 2012 г. съм част от екипа на „Марс Медия“. Освен в Zdrave.ws, работя и в Lechitel.net, където пиша за проблемите в здравеопазването у нас и в чужбина.