Боб – кога може да е опасен? Ето кога!

Боб – кога може да е опасен? Ето кога!
3.5 (70%) 8 votes

Похапвате ли боб?

Да, всички ядем боб….

В древен Рим, бобът е бил използван не само като храна, но и като козметично средство. Той се стривал на прах и се ползвал като маска за бяла кожа на лицето. Вярвало се е, че бобеният прах омекотява бръчките на кожата и подобрява тена. Бобът е част от най-известните маски за лице, които са били използвани от красивата Клеопатра.

С боб се правят супи, ястия, салати, пастети…

Полезните свойства на бобените зърна какви са?

Бобът съдържа до 25% протеин, който като хранителна стойност, се конкурира с много видове месо . В допълнение, бобовият протеин се усвоява от 70-80%. Бобчетата съдържат калий , калций , сяра, магнезий, фосфор, желязо, витамини В1, В2, В3, В6, С, Е, К и PP, както и основни аминокиселини.

Сярата, съдържаща се в зърната на боба, е полезна за лечение на  чревни инфекции, ревматизъм, кожни заболявания, заболявания на бронхите.

А желязото в боба, което е доста, стимулира образуването на червени кръвни клетки, което означава повече кислород към клетките, повишава резистентността към инфекции.

Консумацията на боб се препоръчва за профилактика на атеросклероза, бъбречно-каменна болест, хипертензия, пиелонефрит, ритъмни смущения на сърцето. Да подчертаем, че бобът подобрява имунитета към чревни инфекции и дори грип.

Боб – кога може да е опасен? Ето кога!

В бобените зърна има цинк, който е важен за нормализиране на въглехидратния метаболизъм. Медта активира производството на адреналин и хемоглобин.

Но понякога бобът може да причини и вреда на човек! Кога?

При недостатъчно измиване при накисване бобът преди готвене причинява подуване на корема.

Той не се препоръчва да се включва в диетата на възрастните хора и тези, които страдат гастрит, хиперацидитет, язва, колит и холецистит.

Бобените зърна не могат да се използват в суров вид, тъй като може да предизвикат отравяне. Също може да доведат до диария и повръщане.

Също така използването на боб причинява подуване на корема , но този страничен ефект може лесно да бъде намален чрез накисване в продължение на няколко часа предварително в разтвор от сода. Плюс това се препоръчва да се яде боб с подправки, които помагат за намаляване на метеоризма, например, копър. Между другото, червеният боб предизвика метеоризъм значително повече от белия сорт..

Запомнете и това – бобът  се усвоява в организма в продължение на 4 часа. Това може да причини дискомфорт в стомаха, а в случай на честа употреба води до натрупване на излишно тегло.

Бобът съдържа също така естествени вещества, наречени пурини.

Натрупването на пикочна киселина може да доведе до много опасно заболяване – подагра . Хората, предразположени към болестта или страдат от нея, трябва да се ограничат или изключат продуктите, които съдържат пурини. Става дума и за боба.

Enjoyed this post? Share it!

 

3 коментара по “Боб – кога може да е опасен? Ето кога!

  1. Преди да пишете глупости прочетете малко за информация!
    Фасул
    от Уикипедия, свободната енциклопедия

    Боб пренасочва насам. За вида плодове, типичен за семейство Бобови, вижте Боб (плод).

    фасул
    Snijboon peulen Phaseolus vulgaris.jpg
    Растение с незрял плод
    Класификация
    царство: Plantae Растения
    отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
    клас: Magnoliopsida Двусемеделни
    разред: Fabales
    семейство: Fabaceae Бобови
    род: Phaseolus
    вид: P. vulgaris Фасул
    Научно наименование
    Уикивидове Phaseolus vulgaris
    Linnaeus, 1753
    фасул в Общомедия
    Бобови шушулки
    Покълващи бобени семена
    Phaseolus vulgaris”

    Фасулът (Phaseolus vulgaris) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Пренесен е в Европа по времето на Великите географски открития. Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.

    Съдържание

    1 История
    2 Външни белези и характеристики
    3 Начин на отглеждане
    4 Хранителни качества
    5 Видове[1]
    6 Източници
    7 Вижте също
    8 Външни препратки

    История
    Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и европейските колонии в Африка

  2. Боба идва от Южна Америка и няма как да го е ползвала Клеопатра.

  3. За разлика от Вителий, император Август не си падал по големите гощавки. Ето описано негово меню: маруля, лук, риба тон и яйца; после бял боб с розов бекон, наденички, грах, маслини, круши и стафиди.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *