Остър и хроничен лимфаденит – какво е това?
Той се развива на фона на остро възпаление на лимфните възли. Понякога този процес веднага става хроничен, като се прескача острата фаза. Учените смятат, че това зависи от това какъв вид бактерии причиняват възпалението. Симптомите на хронично възпаление на лимфните възли прогресира с нарастването на големината на възела.
Хроничен лимфаденит – симптоми.
При палпация самият лимфен възел не причинява болка, ако е хроничен лемфаденита. Когато има обаче остра форма на възпалени лимфни възли, кожата около тях става много болезнена и има оток.
Лимфаденитът бива няколко вида – серозен, хеморагичен, гноен и фиброзен. В острата или хроничната форма при възпаление на лимфен възел са проникнали пиогенни бактерии, които се движат в лимфата и кръвта.
Има и усложнения като: сърбеж, зачервяване на кожата и може да има човек и висока температура. С увеличаване на лимфните възли лекарите диагностицират заболяване като лимфаденопатия.
Основните симптоми на остър лимфаденит могат да включват: повишена температура по-висока от 38,5 ° C, задух, сърцебиене, силна болка в възпалено място, зачервяване и подуване. Той се смята за много опасно състояние на човешкия живот. В такива случаи трябва незабавно да се консултирате с лекар.
Увеличаването на възела не е съпроводено с влошаване на здравето на пациента и промени в температурата на тялото. Тези симптоми са характерни за хроничния лимфаденит.
С течение на времето, само в някои случаи тънката кожа се разкъсва и там има фистула. Тя е пълна с гной.
Необходимо е да се прави разлика между хронично възпаление на хиперпластичните жлези, подкожна актиномикоз, и метастатичен рак. Така че, трябва да се назначи хистологично изследване на подутия лимфен възел.
Често гнойният процес е много активен и в този случай е налице картина на хронична форма на гнойно възпаление на лимфните възли.
Използват се два метода за лечение лимфаденит – хирургичен и консервативен.
Това зависи от степента на усложнение на болестта. В повечето случаи се използва хирургическият метод. В този случай може да се наложи да се отвори лимфен възел, който е възпален. В редки случаи, като се използва отворена биопсия, се стига до пълно отстраняване на лимфния възел.
При консервативно лечение на лимфаденит се предписват антибиотици – пеницилин, цефотаксим, цефтриаксон и други. За пълното унищожаване на инфекциозния агент, за една седмица се ползват горепосочените антибиотици.
Също лекарят предписва противовъзпалителни и болкоуспокояващи средства. В зависимост от основната причина за заболяването, лечението на лимфаденит трябва да започне с поставяне на хладни влажни компреси, които помагат за намаляване на възпалението. За да се избегнат сериозни последици, които могат да бъдат животозастрашаващи, е необходимо при това заболяване винаги да се консултирате с лекар и да следвайте плана за лечение.
Всяко лечение, което решите да направите самостоятелно, е много опасно за здравето.
Казвам се Маргарита Алексиева Рисувам, пиша, обичам животните. Но най-важното е здравето на човека. И най-високоплатената работа не може да върне здравето на човека. Писала съм за сериозни медии като „Хасковска Марица“ и Лекар.БГ. Сътрудник съм на zdrave.ws от 2013 г.