Размисли на 24 май за хората, егоизма и любовта

А днес е 24 май – страхотен и наш празник, но не се опитвайте да угодите на онези хора край вас, които не знаят какво искат

Понякога липсата на топлина и емпатия, въпреки високия интелект, ни принуждава да изграждаме или поддържаме връзка  само с хора, които ни разбират.

24 май е не само време за балове, за шествия, за срещи на випуски – това е време да се спрем и да погледнем в душата си.

Как е там?

Удобно ли ви е?

Тялото ни става с годините като удобна домашна обувка, но това не  е добре. Душата се задушава от рутината, от лицемерието, от страха да полети.

Трябва да уважавате себе си и да предлагате приятелство на хора до вас, които заслужават, защото ви ценят.

Егоизмът по принцип, като правило, ни дава шанс да оцелеем…ама ако вече в повече, сещате се, нали? – духовното отива по дяволите и се заравяме да търсим нещо страхотно материално.

Голям дом, вила, яхта, самолет…

И не бива да поставяме живота си в зависимост от интересите на други хора.

Дали слушаме гласа на разума и нашите чувства?

“Фигурин

Днес е 24 май, нека се спрем и там някъде между балоните и постовете във Фейсбук – „Честит празник“, да си кажем: “ Време е да бъда себе си.“

Защото извънземният егоизъм ни превръща в „резервна опция“ на човек.

Често се случва да станем обект на егоизма на някого. Това ни превръща в „резервна опция“, или ние просто зависим от интересите на другите край нас.

Материализмът постепенно унищожава нашето настояще, убивайки надеждата ни за промени в бъдеще. Но е напълно възможно, тези промени да не се случат.

Човек може би от време на време трябва да прочита някоя книга.

И…или май забравя за това?

Това е знак, че не всичко е добре. Обикновено отнема известно време, за да разберем, че някои дейности са по-важни от чалгата, която гърми от съседната кръчма.

24 май е!

Времето е добър учител, който отваря очите ни. То помага да видим всичко в перспектива и да разберем грешките, които сме направили. Не е лесно, повярвайте ми…

Това е болка, свързана с емоции, болка, която се ражда в нашия мозък.

Разочарованието, горчивината на предателството, измамата, усещането за загуба може да ни направи хора, които не искат да побеждават в живота.

В световната култура има много стихове, романи и песни, описващи такова страдание. Днес интуитивните открития на поетите са потвърдени в неврофизиологичните изследвания. Те потвърждават, че умствената болка оказва влияние върху нивото на мозъка.

И все пак: празник е, но не забравяйте, че само с дишане на чист въздух, няма да изчистите душата си.

Когато някой ни третира като „алтернативен вариант“, най-добре е да мислим как да му кажем „Сбогом.“

Гордостта и достойнството са две различни неща.

Ако загубим достойнството си, просто губим себе си, губим своята идентичност и нанасяме най-силен удар върху нашето самочувствие.

Нека днес, а защо не и утре, да поровим в душите си…да ги прекопаем и да бъдем по-добри, по-усмихнати…и по-духовни!

 

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *