Миризма на пот…Оф…и автобус…
Изтъркана тема, ама се позатопли и май е време да споделим нашите наблюдения.
Автобус в час пик – а аз жена с 3 торби, една дамска чанта, по-големичка, че да натикам повече нещица в нея, найлонова торба с домати, салати, лук… и накрая чантата с лаптоп. Модерна жена, ама то само 2 ръце.
И в суматохата се набутвам в една 13, фатална, не фатална, поне пред нас ще ме стовари.
А автобусът пълен, майко мила, как пък се качих на тоя, ама нали Джери ме чака…
Кой е Джери ли?
Ами пекинезът ми, той също иска пиш и си до представям как виси на вратата с изплезен език.
И така, места няма, прикрепила съм се до една седалка…и познайте!
Усетих, че ще повърна.
То едни миризми, каква ти миризма на пот…
И така, поглеждам пред мен – мъж, небръснат, вони на пор, не се е къпал от миналата година, брадясал, на около 50, със златен пръстен, ама мръсотията му е избила по ушите.
Откъм вратата ме подпира едно туловище на мощна жена, с шкембе, което едвам не е скъсало дънковия сукман. А тя ухае …познайте… на чесън.
Явно чете нашите статии за ползите от чесъна, така се е ароматизирала,че просто нямам думи.
Ама защо не е чела и онази статия как се махат мазнините от корема?
Миризма на пот…Оф…и автобус – кошмари наживо
Още 7 спирки…Как ще издържа…
И тук става интересно…От спирката връхлита мъж като сумист, със синя риза и червена вратовръзка, мощно се протяга да се хване…и ОООО…не е истина, такава миризма на пот се носи от мишниците му.
А те мокри, все едно се е къпал в Черно море.
Като в оная реклама за онзи препарат против потене..
Ужас….Теснотия, миризми…В тоя момент се стряскам?
Ами аз на какво ли мириша?
Опитвам се да си спомня?
Може би не мириша вече на нищо, а съм попила миризмата от целия автобус като сюнгер – чесън, мръсотия и пот.
Още 4 спирки…Не е истина…Някой ме настъпи. Ще медитирам. Вана, масла, тиха музика и „Оммм, оммм. оммм.“
Бррр, тряс…това са вратите, които пускат някакви контрольори.
Настава ужас, май потният слон до мен няма билет и ще го глобяват, целият е в пот, тече като река Нил по челото му.
Горкият, ще се обезводни, си мисля аз…
Накрая идва и моята заветна спирка.
Слизам леко вмирисана, бързам – все пак Джери ме чака.
Отварям вратата – чакам да се затича и да ме близне с езиче, но не…Джери ръмжи.
Мириша на пот, воня…да, бе и кучето не ме позна…О, времена на жеги, о, времена на пот.
Не съм аз, Джери не ме позна!
Казвам се Маргарита Алексиева Рисувам, пиша, обичам животните. Но най-важното е здравето на човека. И най-високоплатената работа не може да върне здравето на човека. Писала съм за сериозни медии като „Хасковска Марица“ и Лекар.БГ. Сътрудник съм на zdrave.ws от 2013 г.