При остър перитонит в резултат на навлизане на микроби и техните токсини настъпва тежка пареза на кръвоносните съдове на перитонеума с развитието на запушване и оток
Едновременно се засяга невромускулния апарат на храносмилателния тракт, което води до паралитичен илеус, стига се до тотална дехидратация. Поради абсорбцията на бактериалните токсини и продукти от разпада им се стига в червата до интоксикация. Нарушена е физиологичната функция на жизненоважни системи в организма.
Има три етапа на остър перитонит.
Първият етап (1-2 ден от началото на заболяването) се характеризира с възпаление на перитонеума от източника на инфекция.
Втори етап (след 2-5 дена) – процесът значително напредва в перитонеума и прогресивно се влошаване състоянието на пациента.
На третия етап (повече от 6 дена) – процесът обхваща цялата коремна кухина или голяма част от него, като често завършва със смърт на пациента.
Тези етапи, все пак, са относителни, защото рано направената операция, обикновено спира и предотвратява развитието на перитонита към следващия етап.
Постоянният и характерен признак на перитонита е коремната болка.
Тя е просто ужасна.
Първоначално тя може да бъде локализирана в зоната на възпалението само, но по-късно стига до бедрата и целия стомах. Коремната палпация е рязко болезнена.
Всъщност говорим за възпаление на перитонеума, много често човек има повръщане, езикът става сух, със сив или кафяв налеп.
Пулсът се ускорява от развитието на възпаление. Кръвното налягане постепенно се понижава. Температурата първоначално е висока, а после спада, кожата на пациента е бледа.
При пациенти с крехко здраве в напреднала възраст и тези, приемащи антибиотици, перитонитът често протича с изменена клинична картина.
Прогнозата при перитонит зависи от навременното диагностициране и ранно лечение.
Първа помощ – какво да правим?
Ако подозирате, че има перитонит – това налага незабавна хоспитализация в хирургично отделение. В никакъв случай не може да се правят клизми и да се приемат слабителни, не се дават храна и вода.
Като общо правило, в случай на перитонит, се налага спешна операция, чиято основна задача е да се премахне огнището на възпалението.
В постоперативния период се прави антибиотична терапия на базата на патогена и неговата чувствителност към антибиотици.
Важно е превръзката да е стерилна и да се сменя редовно, за да няма вторична инфекция.
От особено значение в случая е борбата с стомашно-чревния застой в стомаха, трябва да се стимулира нервно-мускулния апарат на червата с подходящи средства.
Човек след операция минава на специална диета, назначена от лекаря.
Запомнете – остра форма на перитонит е заплаха за живота. Не се самолекувайте.
От това се умира!
Казвам се Маргарита Алексиева Рисувам, пиша, обичам животните. Но най-важното е здравето на човека. И най-високоплатената работа не може да върне здравето на човека. Писала съм за сериозни медии като „Хасковска Марица“ и Лекар.БГ. Сътрудник съм на zdrave.ws от 2013 г.