Балканската ендемична нефропатия опразва през 50-те години на 20 век цяло село

Древно проклятие, неизвестна болест или отравяне на околната среда са предположенията за тежкото състояние на селяните от врачанското село Караш

Балканската ендемична нефропатия опразва през 50-те години на 20 век цяло село

Балканската ендемична нефропатия опразва през 50-те години на 20 век цяло село

След като става ясно, че хората там измират едва ли не като мухи, изследователската дейност продължава – отново проби от околната среда са изпратени за анализ в Русия. Български, съветски и американски генетици имат няколко теории за нефропатията. Като най-меродавна се смята версията, че болестта не е генетична, а се е отключила под влиянието на определени фактори. Гените на определени хора пък не са успели да се преборят с увреждането на бъбрека и с раковите клетки (30% развиват рак на пикочните пътища), което е причина за високата смъртност, четем във вестник „България Днес“.

Карашени от поколение на поколение предават различни митове и легенди за болестта. Поробителите направили черна магия, а прокобата била всички да измират по мъчителен начин. Витае и друг мит – че самата държава умишлено е отровила населението, за да изкупи имотите на безценица, след което да ги раздава на управляващи за отдих (болестта я има още през 20-а година). Трети пък казват, че причина е водата, която са пили местните. Така или иначе, повече от половин век по-късно Караш се заселва отново и днес в селцето кипи живот, а следа от нефропатия няма.

Първата събота на септември е определена за събор на карашени. На сбирките идват десетки изселени в различни краища на България, които да се срещнат с роднини, както и да поплачат, че съдбата ги е разпръснала, къде за добро, къде за зло.

Балканската ендемична нефропатия (БЕН), която е затрила цели семейства в Караш, представлява особен обект на интерес от страна на наши и европейски учени. Тъй като се среща само на Балканите, нейният причинител или причинители остават неясни. Нефропатията причинява тежки поражения на бъбречната тъкан – бъбреците се смаляват, като теглото им достига до 20 грама единият. Характеризира се с отпадналост, силни болки в кръста и корема, жълтеникав цвят на лицето, отравяне на кръвта. Крайниците се подуват и изчервяват, болният губи апетит. Горните пикочни пътища се покриват с тумори и за жалост изходът винаги е летален.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *