Предменструалният синдром за първи път се представя в научен доклад през 1931 година в Ню Йорк от д-р Роберт Франк.
В този научен труд с името „Хормонални причини за предменструалната напрегнатост” той представя наблюденията си на жени, които се оплакват преди менструация от липса на енергичност, недостатъчна съсредоточеност и нервно напрежение.
През 1953 година английските лекари Катарина Далтон и Раймонд Грин публикували в медицинско списание научна статия, в която за пръв път употребили термина „предменструален синдром”. Далтон нарекла предменструалния синдром „най-разпространената в света и възможно най-древната болест”. По-широко в научния свят постменструалният синдром започва да се обсъжда след 1980 година.
Абсурдно и непредвидимо поведение имат някои жени, намиращи се в състояние „предменструален синдром”.
На моменти се съгласяват с всичко, след малко отричат всичко. Жена с предменструален синдром реагира неадекватно остро на дейсвията и на много близки хора. Малък проблем може да предизвика голям скандал, който обаче скоро след това се забравя.
Какви са причините на предменструалния синдром? Какво предизвиква промените в настроението на нежния пол? Има ли връзка това с хормоналния статус на жената?
Няма лабораторни тестове, които да диагностицират предменструалния синдром. Известно е обаче, че жените с този симптом имат една или две седмици, свободни от признаците му по време на месечния си цикъл. На тази основа някои лекари са решили, че от предменструален синдром страдат само десет процента от всички жени.
Други лекари имат противоположно виждане – те доказват, че от предменструален синдром страдат от 40 до деветдесет процента от жените.
Аргументите им са, че към страдащите жени могат да се прибавят и тези с колебания в телесното тегло, с лесна уморяемост, с болки в ставите, спазми в корема, мигрена, раздразнителност, болки в млечните жлези, пристъпи на плач, повишен апетит и промени в настроението.
С предменструалния синдром сведущите свързват повече от сто и петдесет симптома. Всяка жена, даже и тази, която вече няма менструация, може да има един или няколко симптома. Но основно поразени са дамите на възраст от дведесет и пет до четиридесет години. Преживяванията са неприятни, но могат да бъдат преодолени.
Наистина ли предменструалният синдром е следствие от повтарящите се хормонални изменения в женския организъм? Има различни мнения за причинно-следствените връзки между хормоналното състояние и поведението. Изследователите са единодушни, че трябва да се проучи взаимодействието на мозъка с хормоните на яйчниците по време на менструалния цикъл.
А той е сложна приблизително четириседмична промяна на хормоните.
Думата произхожда от латинската дума за месец. За да започне менструалният цикъл, в мозъка хипоталамусът подава сигнал към хипофизата. На базата на този сигнал хипофизата започва да изработва фоликулостимулиращ хормон, който се пренася с кръвта до яйчниците и предизвиква отделяне на естрогени.
Отчитайки повишеното ниво на естрогените, хипофизата изпраща лутеинизиращ хормон, който потиска секрецията на фоликулостимулиращия хормон. Една от яйцеклетките узрява и преминава в матката. В този момент започва секрецията на прогестерона.
Лутеинизиращият хормон осигурява правилната работа на половите жлези, а също и производството но полови хормони – на женския прогестерон и на мъжкия – тестостерон. Отговорна за това е хипофизата. Ако стойностите на лутеинизиращия хормон в кръвните изсредвания на жените са високи, това е признак за настъпване на овулация.
При жените повишеното количество на този хормон се наблюдава между 12-я и 16-я след началото на менструацията.
При мъжете концентрацията е постоянна. При тях увеличава количеството на тестостерона, който е отговорен за узряването на сперматозоидите.
Ако не се случи оплождане на яйцеклетката, равнищата на прогестерона и на естрогените рязко намаляват. Без хормоналната поддръжка лигавицата на матката дегенерира и заедно с кръв, течност и някои тъкани се отделя през влагалището.
Процесът на пълно освобождаване на матката от лигавицата продължава от три до седем дни, след което менструалният цикъл завършва. След това мозъкът отново произвежда хормони, подавайки чрез това сигнал за започване на нов цикъл.
Виолета Станева е специалист психолог с медицинско образование. След дългогодишна частна практика се отдава на писането и публикува няколко книги на английски език. Сътрудничи на сайта Здраве.ВС от 2012 година.