Разпознаване на водещите симптоми на комплекс за малоценност
Говорейки за комплекс за малоценност, всъщност имаме предвид състояние, което се характеризира основно с вяра в това, че всеки друг е по-добър от нас самите. Всички засегнати от този комплекс страдат от ниска самооценка. За тях тази вяра се превръща в перманентна и не могат да се преборят сами със случващото се. Мисълта, която се е загнездила дълбоко в съзнанието им най-добре би могла да се обобщи по следния начин: „Аз не съм достатъчно добър“. Сравнението с околните се превръща в почти ежедневно и при всяка появила се ситуация. Това се усеща при 95% от хората, които страдат от комплекс за малоценност.
В какво се изразява състоянието, което се определя като комплекс за малоценност?
Хората, които е измъчват от подобен проблем, непрестанно живеят в страх. Този страх идва от притеснение да не изгубят нещо, да не получат онова, което искат, да не победят, когато най-силно желаят. Промяната винаги започва отвътре.
комплекс за малоценност
Когато човек спре да усеща подобен страх, той започва да си дава реална сметка за случващото се и се опитва да поправи нещата в свой интерес. В началото всичко тръгва от неувереност в собствените възможности и качества.
Това е и най-слабото място на нуждаещите се от помощ. В основата на всичко застава само едно единствено изречение: „Аз не съм достатъчно добър“. Водени от страхове, хората спират да вярват в себе си и не могат да живеят щастливо.
Симптоми на комплекс за малоценност
Чувствителност: тя се изразява основно в ситуациите, когато човек чува конкретно мнение за себе си. Той не търпи критика и когато чуе, че не е достатъчно добър, за да направи или постигне нещо, се затваря в себе си. Става прекалено чувствителен и приема твърде лично всичко, което се изрича на глас по негов адрес.
Социална изолация: хора с комплекс за малоценност мразят всички съществуващи форми на сравнение. Затова те предпочитат да се оттеглят от тълпата с единственото желание да живеят една идея по-спокойно.
Вина: хора с подобни проблеми винаги имат набито око за грешките на околните. Те забелязват дори малките провали на всички около себе си.
Подсъзнателно целта, която се преследва, е да се обяви провалът на другите и по този начин те да се чувстват зле. Само така човек с проблеми би могъл да се почувства малко по-важен.
Комплименти: в този случай тяхната необходимост е силна. Всеки отправен комплимент води до подобряване на настроението, изпълва с гордост и радост поне ден-два напред. Тези хора имат непрестанна нужда да чуват колко са ценени. Продължава в част 2.
Марта Савова е журналист с дългогодишен опит, предимно ориентиран в сферата на здравната и потребителската тематика, социалната политика, изкуството, културата и икономиката. За контакт ползвайте имейла ѝ: martasavova@yandex.ru. За информацията си се допитва до своите съветници в медицинските среди, сред които има професори, а също и материали на webmd.com, nhs.uk, kp.ru и други авторитетни източници.
