Много често се говори, че една от причините за появата на паническо разстройство е неспособността за изразяване на емоции.
Изглежда странно, защото на пръв поглед няма нищо общо, а и обикновено хората страдащи от паническо разстройство са наречени „свръхемоционални“ и повечето техники за справяне по-скоро са насочени към успокояване, отколкото към изразяване.
Доказано е обаче, че повечето хора, получаващи панически атаки имат проблеми с изразяването на емоции (гняв, тъга, страх). Въпреки че възможно радостта и дори любовта да са причинител.
Сега чувам повечето от вас да си казват:“ Тогава просто трябва да намалеят ситуациите на гняв, страх и тъга и всичко ще бъде наред.“
Проблема не е в намаляването на тъгата, гнева и страха или пък в избягването на любовта. Проблема е в нарушаването на нормалния цикъл на зараждане и отреагиране на емоциите.
Ето гледната точка на един психолог по въпроса:
Какво са емоциите
Емоциите са най-силния човешки мотиватор. Обикновено са хормонално подкрепени, усещат се силно и ни мотивират за действие. В действието тяхната енергия се изразходва, добиваме някакъв резултат и се успокояваме.
Какъв е нормалния цикъл на овладяване на една емоция
Първоначално в организма се поражда напрежение, то стига като сигнал до мозъка и там бива преведено (има тигър пред мен, страх ме е). Следва физиологичен отговор- в тялото се впръсква адреналин, мускулите се помпат, има още хиляди промени, всички от които ни подготвят за действие. Следва осъзнаване (да бягам ли или да нападам), следва действие, което е основано на най-изгодното за мен (бягам), в бягството адреналина се разхожда, следва резултат (избягал съм) и така чаканото спокойствие.
При хората с панически атаки има прекъсване
И при тях има напрежение, то обаче често не може да се разбере какво е ? След което действие няма, а тялото спуска все повече и повече хормони, за да провокира действие… но такова няма. От което идва момента, в който ви забучават ушите, вие ви се свят, сърцето ви се разтуптява потите се.
Защо няма осъзнаване на емоциите
Защото те по-някакъв начин са неприемливи или пък ни е страх какви ще са последствията ако ги изразим и усетим. Често човека с панически атаки изпитва страх от емоциите си.
Пример
60 годишна жена с паническо разстройство, която е загубила съпруга си. Притеснението и е, че не трябва да изглежда тъжна и да споделя колко е тъжна, за да не товари приятелите си и децата си. Така силната тъга не се „излива“ в говоренето, ридаенето, сълзите. И понеже периода на траур е дълъг и тъгата съпътства жената в ежедневието, и единствения начин, който остава на организма да разтовари от тъгата е чрез паник атаките.
Момиче, чието влюбване е морално неприемливо, но е в постоянен контакт с любимия. Силната емоция отново остава загнездена. Тялото няма как да разтовари (говорейки, прегръщайки, правейки любов). Отговора- разтоварване в панически атаки.
Момче, което еднакво изпитва към баща си нужда от прегръдка и гняв че не я получава. Баща, който е „дърво” и жесток диктатор едновременно. Нуждата от нежност би била приета като „педерастия“, гнева би бил наказан жестоко. Всички подтиснати емоции водят отново в паник атаки.
Една от основните задачи на психотерапията е да научи клиента да разпознава напреженията си (това са емоции, които той се страхува да си признае). Да работи с всички прегради, страхове, реални хора- които пречат на изразяването.
Така емоциите ще бъдат канализирани естествено и напрежението от тях няма да има нужда да бъде разтоварвано в паник атака.
Виолета Станева е специалист психолог с медицинско образование. След дългогодишна частна практика се отдава на писането и публикува няколко книги на английски език. Сътрудничи на сайта Здраве.ВС от 2012 година.