Родителска отговорност и хипер опека – не бъркайте понятията

Родителска отговорност и хипер опека – не бъркайте понятията
5 (100%) 1 vote

Запомнете – едно е да си родител и да проявяваш родителска отговорност, а друго е да си родител, който проявява хипер опека към децата си

Как да различаваме грижите за децата от хипер опеката?

Един слаб и нерешителен човек е истински проблем.И това често е поради грешка във възпитанието, а това означава, че
родителите са прекалили с грижите към него в детството.

Това се случва, защото родителите поемат твърде голяма отговорност, която трябва да принадлежи на децата им. Помислете за случаи, които вече познавате.

Новите технологии помагат или вредят в това отношение?

Родителските чатове във Вайбър или Месинджър са предназначени да информират и стават инструмент за контрол върху децата.

Семейство, в което има хипер опека, се превръща в „центрирано“. Целият му живот се върти около интересите на децата. Детето е единственото нещо, за което майка и татко мислят.

Родителска отговорност и хипер опека

Родителите го даряват със свръхестествени способности и в живота си правят всичко за него, в резултат на което то губи дори елементарните умения за самообслужване и способността да представи себе си в обществото. И това води до проблеми в зряла възраст.

Родителите престават да бъдат съпрузи  един за друг. Те стават нещастни родители, те мислят и живеят за детето си.

Оставете децата си сами,  не разваляйте живота им с прекалена грижа!

Някои родители просто се крият зад добри намерения: „Искам детето да израсне, за да бъде успешно, добре развито, да има щастие …“.

Чакайте малко, искат ли децата да се занимават с наложените им дейности? В този случай родителите се опитват да им дадат това, което самите те не са имали и нямат, т.е. те осъзнават своите скрити желания за сметка на някого.

ВАЖНО!

От родителите децата приемат стереотипи на поведение и нагласи към живота. И какво могат да научат децата от нереализирани възрастни, които съжаляват за пропилените години?

За да не се стигне до крайности, е важно да разберем, че е невъзможно да се живее живота на собствените деца, както и да ги предпазваме винаги от грешките, предназначени за самите тях. Опитвайки се да надзирават децата, родителите лично ги лишават от възможността да израснат, да придобият опит, да реализират потенциала, даден от природата на всеки човек.

Те ги превръщат в инертни и детски създания, които нямат мнение, не знаят какво искат и не са развили поне някаква жизненоважна позиция.

Родителят трябва да отговаря за живота на детето, както и за здравето на детето, но не и да налага своите предпочитания.

Родителят не е  господар на живота, а само човек, чиято задача е да обича и да дава добър пример.

Още по темата + форум с мнения и коментари по-долу:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *