Деменция – как се поставя диагнозата?

Деменция – става дума за сериозно заболяване на интелекта, намаляване на когнитивните функции, при което човек губи способността да се грижи за себе си

Деменцията винаги влияе върху няколко способности на човека: мислене, памет, внимание, говор – но това се случва постепенно. В повечето случаи промените в тях се развиват постепенно: от малки нарушения до големи нарушения, които пречат на нормалния живот всеки ден. Обикновено тези нарушения причиняват проблеми в емоционалната сфера като: тревожност, депресия, апатия и поведението варира от агресия до апатия.

Колко вероятно е да имаме деменция?

Според СЗО в момента има около 48 милиона пациенти с деменция в света. Поради глобалното застаряване на населението в световен мащаб, учените сочат удвояване на броя на пациентите с деменция на всеки 20 години.

Реално до 2050 г. – броят  на болните от тази болест ще е 100 милиона души.

Деменцията засяга по-възрастните хора. Основната причина за деменция е болестта на Алцхаймер – нелечимо заболяване, което води до смърт на мозъчните клетки. Също така, деменцията се появява от проблеми с кръвоснабдяването на мозъка (исхемия, удари).

Деменция – как се поставя диагнозата?

Как лекарят диагностицира „деменция“?

Има международно приетите клинични критерии от 2011 г., които разглеждат следните симптоми:

Демир бозан билки за бъбреци

1. Има значително отслабване на способността на пациента да изпълнява професионалните си или ежедневни дейности.

2. Промени в когнитивната дейност (памет, мислене, внимание) или поведенчески промени (нервно-психически нарушения).

3. Негативните нарушения засягат най-малко две от следните области

– намалена способност за учене и запомняне на нова информация (пациент повтаря едни и същи въпроси или е с едни и същи теми на разговор, губи си личните вещи, забравя за събития или не се помни  познатия маршрут до работата или дома;

– намаляване на способността да се мисли логично и да се решат сложни проблеми, както е и нарушено планирането на сложни или последователни дейности)

– намаляване на визуалните-пространствените функции (пациентът не е в състояние да разпозна предмети, въпреки доброто зрение, не може да се ползват прости инструменти, или правото да се обличат дрехи);

– говорни нарушения (пациентът трудно си спомня прости думи, прави дълги паузи, прави различни грешки – говорни, правописни и пунктуационни);

– променя се личността на пациента, става дума за необичайни промени в настроението, неоправдано безпокойство, нарушена мотивация, апатия, социална изолация, липса на емпатия, развива се обсесия.

Така че, ако от петте типове нарушения са налице най-малко два има основания да се постави диагноза „деменция“.

Отделно, подчертаваме, че за диагностицирането не са необходими  никакви сложни лабораторни или технологични изследвания (като MRI). Достатъчен е разговор с пациента  или с негови близки.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *