Доказано лечение при задържане на вода в корема

Решения по спешност при задържане на вода в корема

Състоянието, при което се задържа вода в коремната кухина, се нарича асцит. Най-често насъбралата се течност е бистра или има бледожълт цвят. Самата течност би могла да се провокира от няколко различни заболявания. Някои от тях са болести на бъбреците, рак или сърдечна недостатъчност.

Специалисти са на мнение, че основната причина за поява на оплакванията от това естество е цирозата. В почти 80% от регистрираните случаи с асцит говорим именно за цироза. Въпреки това се правят няколко поредни изследвания, за да се определи конкретен виновник. Чак тогава се поставя диагноза.

Важна информация, която се обвързва с наличието на вода в корема

“Фигурин

Към днешна дата все още не е изяснен механизма на развитие на болестта. Въпреки това голяма част от теориите са свързани с появата на портална хипертензия. Характеризира се с увеличаване на налягането в кръвоносните съдове на черния дроб.

Като последица се отчита основно оттичането на лимфа в коремната кухина. Друг, също толкова съществен фактор, е задържането на сол в тялото. Макар случаите да са редки, понякога проблемът се дължи на наличие на тумори или след запушване на порталната вена.

Обичайни признаци на асцит

Вода в корема

Вода в корема

Пациентите най-често се тормозят от подуване на корема. Усеща се още чувство за пълнота, а също така и увеличаване на коремната обиколка без видимо обяснение.

Колкото повече течност се натрупва, толкова повече нараства както обема, така и големината на корема.

Ако обаче става въпрос за асцит с доста големи размери, състоянието рязко се влошава. Стига се до затруднени дихателни движения, а понякога дори и до задух.

Никак не са рядкост и инфекциите, които се проявяват вследствие на заболяването. Една от тях е спонтанен бактериален перитонит.

Обичайното лечение при задържане на вода в корема

Като за начало болестта се диагностицира. След като това се случи, лечение се стартира незабавно. Отлагането е опасно. Терапията включва прием на тиазидни диуретици. Ако не се отчете ефект след няколко седмици, трябва задължително да се включат и бримкови.

Когато асцита видимо започне да намалява, постепенно се намаляват и приеманите диуретици. Ако медикаментозната терапия продължава да не дава ефект, предстои да се вземат по-сериозни мерки. Назначава се парацентеза. Тя представлява извеждане на патологичната течност.

Този вид терапия има и диагностична стойност, тъй като при нея се позволява изследване на изтеглената вече течност. Прогнозата за пациентите зависи изцяло от първоначалната болест, която е довела до асцит. Колкото по-рано се започне лечение, толкова по-малко усложнения ще бъдат отчетени в бъдеще.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *